Беше май, когато слънцето в очите ти надникна.
Огледа се за миг в тях и с усмивка блясъка си разпиля.
Да, помня…! Беше май, когато целуваше ме във ръжта.
Сега септември е и слънцето догаря бавно в листата.
Прегръща ме вятъра студен и самотна заспивам в тишината.
Да, помня още онзи май, когато ръжта край нас звънтеше.
Септември вече е към края и облече се в топли цветове.
Но студът безмълвно се прокрадва и отпраща птиците на юг.
Да, още помня май! И хладно сгушвам се в прегръдките на друг.
А помни ли ръжта нашата любов и онзи май?! – Не зная!
Октомври е! Вчера те забравих, а днес си пак в съня ми.
Но чакай ! Не говори, не казвай нищо важно! Сънят не помни дълго…
Сега Октомври е и Май не е тук!