автор: Vali Cavalli
Ан се събуди от ярките лъчи на изгрева. Копринените чаршафи галеха нежно кожата ѝ, цялата стая блестеше в жълто, а тихият морски бриз носеше свеж въздух. "Събуждане по кралски! " - помисли си тя. Докато се отправяше бавно към големия френски прозорец с гледка към морето, Ан разпръсна дългите си руси къдрици.
Тя бе от онези жени, които винаги изглеждаха така, сякаш всеки момент ще излизат на модния подмум. Така изглеждаше, така се движеше и сега - току що събудена, на балкона с изглед към утриното море, готова за приключенията на новия ден. Приближаваше седемдесет години, но единствено мъдростта ѝ издаваше това.
Ан обожаваше да наблюдава морските изгреви, защото те разкриваха пред нея една приказна картина, нарисувана от слънчевата светлина. Истинско удоволствие за сетивата! - Какъв късметлия сте само! - провикна се тя към един ранобуден художник, застанал точно под балкона. Той я погледна за миг, усмихна се и продължи да рисува.
Ан живеше в голям град с високи сгади, далеч от морето. Работеше, като психоаналитик. За пациентите си, тя бе нещо, като морски изгрев, или по - скоро като художник, който рисува с пъстри мисли в умовете им. Помагаше им да намерят светлината, която носят вътре в тях.
Сега обаче Ан, бе изцяло отдадена на самата нея и на това да се наслади пълноценно на краткия си отпуск. Търсеше себе си, гледайки приказните герои, който рисува изгрева. Ето, един еднорог ѝ напомни колко магични същества сме, ангелските крила ѝ донесоха спокойствие за великата закрила, която имаме, а слънцето изпълни мислите ѝ с безусловна любов.
Дори в големия град тя не пропускаше сутрешната медитация. Но тук всичко бе някак вълшебно и вероятно това бе причината да сметне художникът за голям късметлия, защото той имаше възможността да наблюдава тази гледка всяка сутрин.
Скоро слънцето се издигна високо, а Ан пиеше сутрешното си кафе на плажа.
Когато се върна пред врата я чакаше пакет. С цялата си грациозност, тя взе пакета, внесе го вътре, постави го на масата и започна да го разопакова. По начина на опаковане, Ан вече знаеше, че това е картина.
"Художникът!" - възкликна тя и се почувства, като героиня от роман. Да, художникът, който нищо не ѝ отговори, сега ѝ бе изпратил картината, която нарисува същата сутрин. Когато Ан я разтвори сякаш около нея изгря ярка светлина. Една рисунка цялата обагрена в жълто, в която блестяха еднорог, ангелски крила и слънце. Обикновено Ан бе тази, която даряваше другите с мъдри слова, но днес тя получи безценния дар. На малка бележка към картината беше написано старателно с много красив почерк - " Ан, ние всички сме големи късметлии, защото притежаваме уникалната дарба на художници, които рисуват своята реалност. Помни, че всеки от нас вижда само онова, което сам носи в себе си!"
Замечтана и загледана в хоризонта, тя осъзна, че светлината в нея рисува чудеса.
Commentaires